От свечерилия се хълм до гаснещата необятност

9.09.2022 г., 21:00 ч. 2022-09-09T21:01:36+03:00

Поезия

817 10 2

Шумят вълните мимолетно,

но вечна ще остане тишината.

От свечерилия се хълм

до гаснещата необятност

проскитват закъснелите минути.

...А може би отново дирят

най-първото небе...

След мъртва светлина

припомнят го и си отиват

удавени в безкрайността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-09-10T09:29:34+03:00

Космически стих, който носи космически послания!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-09-10T05:42:22+03:00

И в тази тишина и необятност, се скитат закъснелите минути...! Младен, колко много си казал и колко са дълбоки чувствата с които е написан сгихът, за да се докосне до онова" най- първото небе"! Поздравявам те за таланта и ти пожелавам, нестихващо вдъхновение!