Проклинах думите си, с които те наричах
и те крещяха, и те напомняха, че те обичах.
Сега единственото, което остана в сърцето ми,
са кървавите пролети сълзи,
които наивно бърсаха ръцете ми,
на които опора бяха лъжите ти.
Единствено в изневяра не успя да ме обвиниш,
защото такава няма
и със съмненията си ключа към сърцето ми да смениш…
Ти винаги си бил измама.
Сега в снимката ни се взирам.
Прилика с предишната жена не намирам. ...