7 нояб. 2010 г., 18:48

От своя отровен дъх с отрова ме омае

745 0 0

Проклинах думите си, с които те наричах

и те крещяха, и те напомняха, че те обичах.

Сега единственото, което остана в сърцето ми,

са кървавите пролети сълзи,

които наивно бърсаха ръцете ми,

на които опора бяха лъжите ти.

Единствено в изневяра не успя да ме обвиниш,

защото такава няма

и със съмненията си ключа към сърцето ми да смениш…

Ти винаги си бил измама.

Сега в снимката ни се взирам.

Прилика с предишната жена не намирам.

Интересно как на нея с усмивка изкуствено позирам

и прикрито болката гримирам.

След време и тази снимка като нас ще остарее -

за нас времето минава.

Любовта в гърба ни зловещо се смее,

своята смъртоносна песен пее

и живота ни на части разпродава.

Аз на нея не мога да се смея.

Проклинам я, защото тя ме отклони

от живота. Сега капка кръв не искам да пролея,

за да се окъпя пак във кървави сълзи.

Предпочитам по нейните правила играта да играя

и да остана с неизживяната мъка,

за да мога път към нова любов да си проправя

и да тегля пак на цигулката лекичко лъка,

за да може тя отново с мен да се подиграе

и да ме остави отново без дъх.

Нека от своя отровен дъх с отрова ме омае,

за да ми дари един безкраен сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...