12 ago 2007, 12:45

От сън наяве

  Poesía
774 0 11
Сънувах те, и ти дойде.
Наяве се огледах във очите ти,
видях се в тях: почти дете,
повярвало в илюзии.
Висок е моят бряг за теб,
не стигаш раменете ми,
в очите ми за да съзреш
сиянието на звездите ми.
Мечтал ли си ме някога?
Не трепнала в сърцето ти.
Не пее гарван с чучулига
и лятото не жъне пролети.
Не мога да ти обещая есен,
щом зимата смрази деня ми,
напролет с белите капчуци
ме спомняй във съня си.
 




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...