12 ago 2007, 12:45

От сън наяве

  Poesía
771 0 11
Сънувах те, и ти дойде.
Наяве се огледах във очите ти,
видях се в тях: почти дете,
повярвало в илюзии.
Висок е моят бряг за теб,
не стигаш раменете ми,
в очите ми за да съзреш
сиянието на звездите ми.
Мечтал ли си ме някога?
Не трепнала в сърцето ти.
Не пее гарван с чучулига
и лятото не жъне пролети.
Не мога да ти обещая есен,
щом зимата смрази деня ми,
напролет с белите капчуци
ме спомняй във съня си.
 




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...