От сън наяве
Сънувах те, и ти дойде.
Наяве се огледах във очите ти,
видях се в тях: почти дете,
повярвало в илюзии.
Висок е моят бряг за теб,
не стигаш раменете ми,
в очите ми за да съзреш
сиянието на звездите ми.
Мечтал ли си ме някога?
Не трепнала в сърцето ти.
Не пее гарван с чучулига
и лятото не жъне пролети.
Не мога да ти обещая есен,
щом зимата смрази деня ми,
напролет с белите капчуци
ме спомняй във съня си.
Наяве се огледах във очите ти,
видях се в тях: почти дете,
повярвало в илюзии.
Висок е моят бряг за теб,
не стигаш раменете ми,
в очите ми за да съзреш
сиянието на звездите ми.
Мечтал ли си ме някога?
Не трепнала в сърцето ти.
Не пее гарван с чучулига
и лятото не жъне пролети.
Не мога да ти обещая есен,
щом зимата смрази деня ми,
напролет с белите капчуци
ме спомняй във съня си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
