12.08.2007 г., 12:45

От сън наяве

770 0 11
Сънувах те, и ти дойде.
Наяве се огледах във очите ти,
видях се в тях: почти дете,
повярвало в илюзии.
Висок е моят бряг за теб,
не стигаш раменете ми,
в очите ми за да съзреш
сиянието на звездите ми.
Мечтал ли си ме някога?
Не трепнала в сърцето ти.
Не пее гарван с чучулига
и лятото не жъне пролети.
Не мога да ти обещая есен,
щом зимата смрази деня ми,
напролет с белите капчуци
ме спомняй във съня си.
 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...