Каръци
Събужда се наш Андрешко,
вече става депутат,
изтупва се гъзарски, тежко
и опъва тънък врат.
По червения килим минава смело.
Както и другите са дошли,
пратеници всеки от своето село
да решават човешки сътбини.
Но това как да стане,
като нямат капка дар?
Единственото му велико имане
че е наследствен каруцар.
И в кошера какво им става
на тез народни тарикати?
Че кавгаджийницата с мерак успява
да се оправят само депутатските заплати.
Чужда ръка народен гръб не чеше.
И овластена ли е добре
тя само реше реше и пак реше
докато кожата му съблече.
И лъска алчност и простотия
от тез подбрани мекерета.
Ех, Българино, в каква орисия
те дундуркат с "многая лета".
А медиите я подемат,
като откриватели на топлата вода.
По-важното е от кой какво вземат,
пунта мара е справедливостта!
Няма по-гнусно народно зло!
Да те манипулира образован и крадлив простак...
Да се чудиш и питаш защо
карък отново си пак.
И то в своята мила родина,
сред любимия род и народ...
Накъде, в отчаяние, накъде да замина
да се оттърва от този оскубан живот?
Всяка земя си има живот,
която тя го създава.
Всяка държава си има народ
който я олицетворява.
И тук е нашта дилема:
Без обединение няма сила.
Алчността малко дава и всичко взима
и бедността вечно е голяма.
Всезнайковци колкото щеш
не с лопата да ги ринеш, а с гребло.
Защото каквото и дърво да им дадеш
едва ли за вретено ще им стигне то.
Некадърността им е съпътстващо зло
натрапено от шумкари и кокошкари
и тяхното бояджийско потекло
докато се правим вечно на заспали.
От сън спомен няма.
А ние прекалено вечно спим.
И дилемата ни е голяма -
задружно никога не вървим.
Създават се партийни групи
за добро или зло,
много духат супи,
малко лапат блаженство.
За туй няма прокопсия.
"Дий воле"* (Яворе дий)!
Обливат ни с политическа помия...
Нима това сме ние?
Че все така изглежда:
Орел, рак и щука
от векове с надежда
справедлиността да отседне и тука.
А знае ли се що е то?
По света, в човешкия род...
Или да се търси иглата в купчини сено
да кърпим тоз живот
А той като динята пращи
напомпен и наслука
с вярата отъвтре да черви,
че инак половината си е за боклука.
Така сме ний - с половин живот.
Партиите ни оскутяват.
За туй сме и търпелив народ -
самосиндикално българите се спасяват.
В живота каквото става - стане
копираме го от природата това.
И бурята щом захване
първо кърши високите стъбла.
За туй живеем кой как може -
със спирачките докрай.
Джангър, врява няма ли мили боже
кучетата отново да разлай?
Че от сън спомен няма,
а ние мижим, дремем спим
и дилемата ни е голяма,
най-редовно на заднешком вървим.
Да чакаш - времето не спира.
С него си отиват хиляди мечти.
Надеждата ядливо емигрира,
съдба българска, каква си ти ?!
Вижте! Подлога става депутат!
Цървула кален пиейки бира
вика, псува на инат
и овациите обира.
Едни и същи макари
опъват тази власт.
В нея са големите пари
и няма народен глас
Гъз глава затрива,
а тяхният цял народ.
За справедливостта им лъжлива -
от армия сме само взвод.
Изроди се и патриотизма,
алчността и него го превзе.
Наследседството ни от комунизма -
те само знаят как да се краде.
И богатеят. И пак реват.
Държавата пак да им даде.
А бедните, завалийките пак мълчату,
от тях тя всичко взе.
Защото от сън спомен няма.
Българи, юнаци, вечно ли ще спим?
Чергата ни не е голяма.
до нас не стига защото се делим!
"Стани, сткани юнак балкански!
От сън дълбок се събуди"
Забрави пътя тихоокеански
и Българската си къщичка подреди.
----------------------------------------------
То бива, Господи, бива
но цял народ за мезе не бива.
И ганьовщината в разцвет
с обирджии отзад и отпред.
Стига наши, стига ваши!
България е на всички ни!
Стига с угояващи партийни каши!
Господи, Българската нация съхрани!
От Андрешков Дядо.
*"На нивата", П. Яворов
© Дамян Балев Todos los derechos reservados