Каръци

Събужда се наш Андрешко,

вече става депутат,

изтупва се гъзарски, тежко

и опъва тънък врат.

По червения килим минава смело.

Както и другите са дошли,

пратеници всеки от своето село

да решават човешки сътбини.

Но това как да стане,

като нямат капка дар?

Единственото му велико имане

че е наследствен каруцар.

И в кошера какво им става

на тез народни тарикати?

Че кавгаджийницата с мерак успява

да се оправят само депутатските заплати.

Чужда ръка народен гръб не чеше.

И овластена ли е добре

тя само реше реше и пак реше

докато кожата му съблече.

И лъска алчност и простотия

от тез подбрани мекерета.

Ех, Българино, в каква орисия

те дундуркат с "многая лета".

А медиите я подемат,

като откриватели на топлата вода.

По-важното е от кой какво вземат,

пунта мара е справедливостта!

Няма по-гнусно народно зло!

Да те манипулира образован и крадлив простак...

Да се чудиш и питаш защо

карък отново си пак.

И то в своята мила родина,

сред любимия род и народ...

Накъде, в отчаяние, накъде да замина

да се оттърва от този оскубан живот?

Всяка земя си има живот,

която тя го създава.

Всяка държава си има народ

който я олицетворява.

И тук е нашта дилема:

Без обединение няма сила.

Алчността малко дава и всичко взима

и бедността вечно е голяма.

Всезнайковци колкото щеш

не с лопата да ги ринеш, а с гребло.

Защото каквото и дърво да им дадеш

едва ли за вретено ще им стигне то.

Некадърността им е съпътстващо зло

натрапено от шумкари и кокошкари

и тяхното бояджийско потекло

докато се правим вечно на заспали.

От сън спомен няма.

А ние прекалено вечно спим.

И дилемата ни е голяма -

задружно никога не вървим.

Създават се партийни групи

за добро или зло,

много духат супи,

малко лапат блаженство.

За туй няма прокопсия.

"Дий воле"* (Яворе дий)!

Обливат ни с политическа помия...

Нима това сме ние?

Че все така изглежда:

Орел, рак и щука

от векове с надежда

справедлиността да отседне и тука.

А знае ли се що е то?

По света, в човешкия род...

Или да се търси иглата в купчини сено

да кърпим тоз живот

А той като динята пращи

напомпен и наслука

с вярата отъвтре да черви,

че инак половината си е за боклука.

Така сме ний - с половин живот.

Партиите ни оскутяват.

За туй сме и търпелив народ -

самосиндикално българите се спасяват.

В живота каквото става - стане

копираме го от природата това.

И бурята щом захване

първо кърши високите стъбла.

За туй живеем кой как може -

със спирачките докрай.

Джангър, врява няма ли мили боже

кучетата отново да разлай?

Че от сън спомен няма,

а ние мижим, дремем спим

и дилемата ни е голяма,

най-редовно на заднешком вървим.

Да чакаш - времето не спира.

С него си отиват хиляди мечти.

Надеждата ядливо емигрира,

съдба българска, каква си ти ?!

Вижте! Подлога става депутат!

Цървула кален пиейки бира

вика, псува на инат

и овациите обира.

Едни и същи макари

опъват тази власт.

В нея са големите пари

и няма народен глас

Гъз глава затрива,

а тяхният цял народ.

За справедливостта им лъжлива -

от армия сме само взвод.

Изроди се и патриотизма,

алчността и него го превзе.

Наследседството ни от комунизма -

те само знаят как да се краде.

И богатеят. И пак реват.

Държавата пак да им даде.

А бедните, завалийките пак мълчату,

от тях тя всичко взе.

Защото от сън спомен няма.

Българи, юнаци, вечно ли ще спим?

Чергата ни не е голяма.

до нас не стига защото се делим!

"Стани, сткани юнак балкански!

От сън дълбок се събуди"

Забрави пътя тихоокеански

и Българската си къщичка подреди.

----------------------------------------------

То бива, Господи, бива

но цял народ за мезе не бива.

И ганьовщината в разцвет

с обирджии отзад и отпред.

Стига наши, стига ваши!

България е на всички ни!

Стига с угояващи партийни каши!

Господи, Българската нация съхрани!

От Андрешков Дядо.

*"На нивата", П. Яворов