23 jun 2011, 12:29

От теб да се откажа

975 0 2

 

 

За кой ли път с тебе се сбогувам,

че в страха си пак ме нарани.

Докога на чувства ще робувам

и отново все ще ме боли.

 

Ти край не ще да кажеш,

присъдата оставил си на мен.

А аз не искам с болка да живея

и да помръква слънчевият ден.

 

Страхът, твоят вечен страх,

не мога с него да се боря.

Трябва ли да се предам

и край на любовта да сложа.

 

Отново блъскам се в тунела

и търся лъч от светлина.

Искам от теб да се откажа,

но колко трудно е това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....