От толкова любови... 

От толкова любови разпиляни,

стоя обгърнат в самота.

И от всичките...

Във времето запиляни.

Как така една не можа да 

разгадае моята душа.

Обичан бях от толкова жени,

за които повечето бихте завидяли.

И малко глупаво звучи,нали?

От всичките,които мене са избрали.

Една сърцето ми да не плени.

И в него тихо да се настани.

А влизаха в живота ми като урагани.

Разпъваха всичко в мен на кръст.

Изискваха,без нищо на душата да са дали.

Очакваха,а в замяна даряваха ми само плът.

Обичан бях и съм от толкова жени...

И колкото и иронично да звучи.

Единствено,когато е била обгърната

в самота,душата ми лети.

Тъй тъжно е,нали?

Иван Стоянов