От толкова любови...
От толкова любови разпиляни,
стоя обгърнат в самота.
И от всичките...
Във времето запиляни.
Как така една не можа да
разгадае моята душа.
Обичан бях от толкова жени,
за които повечето бихте завидяли.
И малко глупаво звучи,нали?
От всичките,които мене са избрали.
Една сърцето ми да не плени.
И в него тихо да се настани.
А влизаха в живота ми като урагани.
Разпъваха всичко в мен на кръст.
Изискваха,без нищо на душата да са дали.
Очакваха,а в замяна даряваха ми само плът.
Обичан бях и съм от толкова жени...
И колкото и иронично да звучи.
Единствено,когато е била обгърната
в самота,душата ми лети.
Тъй тъжно е,нали?
Иван Стоянов
© Иван Стоянов Все права защищены