6 feb 2011, 16:21

От тук

  Poesía » Otra
796 0 21

От тук 

(на мама)
****** 
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия
спорим с ветровити илюзии
и извайваме дните в понятия

върховете ни - сбор от представи за щастие
с птиче око с борово клонче
звънват със смях на звезда
яздеща гръбчето-конче

засънували страховете си
все се борим за светлото утре
и препускаме в световете си
по-надълбоко и все по-навътре

скромен е изборът да сме почвата
от която израстват децата ни
ние с теб го превръщаме в почва
и започва от тук кръговратът ни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...