6 feb 2011, 16:21

От тук

  Poesía » Otra
794 0 21

От тук 

(на мама)
****** 
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия
спорим с ветровити илюзии
и извайваме дните в понятия

върховете ни - сбор от представи за щастие
с птиче око с борово клонче
звънват със смях на звезда
яздеща гръбчето-конче

засънували страховете си
все се борим за светлото утре
и препускаме в световете си
по-надълбоко и все по-навътре

скромен е изборът да сме почвата
от която израстват децата ни
ние с теб го превръщаме в почва
и започва от тук кръговратът ни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...