6 feb 2011, 16:21

От тук

  Poesía » Otra
792 0 21

От тук 

(на мама)
****** 
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия
спорим с ветровити илюзии
и извайваме дните в понятия

върховете ни - сбор от представи за щастие
с птиче око с борово клонче
звънват със смях на звезда
яздеща гръбчето-конче

засънували страховете си
все се борим за светлото утре
и препускаме в световете си
по-надълбоко и все по-навътре

скромен е изборът да сме почвата
от която израстват децата ни
ние с теб го превръщаме в почва
и започва от тук кръговратът ни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...