Feb 6, 2011, 4:21 PM

От тук

  Poetry » Other
791 0 21

От тук 

(на мама)
****** 
натоварени с мисли и с мисии
сътворяваме коренища- разпятия
спорим с ветровити илюзии
и извайваме дните в понятия

върховете ни - сбор от представи за щастие
с птиче око с борово клонче
звънват със смях на звезда
яздеща гръбчето-конче

засънували страховете си
все се борим за светлото утре
и препускаме в световете си
по-надълбоко и все по-навътре

скромен е изборът да сме почвата
от която израстват децата ни
ние с теб го превръщаме в почва
и започва от тук кръговратът ни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...