22 abr 2013, 11:01

От тук насетне...

3.8K 1 15

Достатъчно те чаках! Стига вече.

От тук насетне нямаш и минута

за думите, които не изрече,

от тук насетне аз ще бъда глуха.

 

Дори и във ухото ми да викаш.

Да пееш. Да се правиш на палячо.

Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш -

за мене няма нищичко да значи!

 

Ще сложа между двама ни стената,

която ти градеше със години.

Изобщо не разчитай на сълзата.

Спести си и баналното ''Прости ми!''.

 

Не съм от камък. Ето, че се счупих

след всичките ти удари под кръста.

Раздадох се, а нищо не получих.

Но няма да си мръдна вече пръста.

 

От тук насетне ти си просто никой,

дори за мен света да преобърнеш...

Не можеш ли без мене, мили? Свиквай!

Защото няма начин да ме върнеш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....