22 abr 2013, 11:01

От тук насетне...

3.8K 1 15

Достатъчно те чаках! Стига вече.

От тук насетне нямаш и минута

за думите, които не изрече,

от тук насетне аз ще бъда глуха.

 

Дори и във ухото ми да викаш.

Да пееш. Да се правиш на палячо.

Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш -

за мене няма нищичко да значи!

 

Ще сложа между двама ни стената,

която ти градеше със години.

Изобщо не разчитай на сълзата.

Спести си и баналното ''Прости ми!''.

 

Не съм от камък. Ето, че се счупих

след всичките ти удари под кръста.

Раздадох се, а нищо не получих.

Но няма да си мръдна вече пръста.

 

От тук насетне ти си просто никой,

дори за мен света да преобърнеш...

Не можеш ли без мене, мили? Свиквай!

Защото няма начин да ме върнеш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...