22 апр. 2013 г., 11:01

От тук насетне...

3.8K 1 15

Достатъчно те чаках! Стига вече.

От тук насетне нямаш и минута

за думите, които не изрече,

от тук насетне аз ще бъда глуха.

 

Дори и във ухото ми да викаш.

Да пееш. Да се правиш на палячо.

Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш -

за мене няма нищичко да значи!

 

Ще сложа между двама ни стената,

която ти градеше със години.

Изобщо не разчитай на сълзата.

Спести си и баналното ''Прости ми!''.

 

Не съм от камък. Ето, че се счупих

след всичките ти удари под кръста.

Раздадох се, а нищо не получих.

Но няма да си мръдна вече пръста.

 

От тук насетне ти си просто никой,

дори за мен света да преобърнеш...

Не можеш ли без мене, мили? Свиквай!

Защото няма начин да ме върнеш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...