22 апр. 2013 г., 11:01

От тук насетне...

3.8K 1 15

Достатъчно те чаках! Стига вече.

От тук насетне нямаш и минута

за думите, които не изрече,

от тук насетне аз ще бъда глуха.

 

Дори и във ухото ми да викаш.

Да пееш. Да се правиш на палячо.

Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш -

за мене няма нищичко да значи!

 

Ще сложа между двама ни стената,

която ти градеше със години.

Изобщо не разчитай на сълзата.

Спести си и баналното ''Прости ми!''.

 

Не съм от камък. Ето, че се счупих

след всичките ти удари под кръста.

Раздадох се, а нищо не получих.

Но няма да си мръдна вече пръста.

 

От тук насетне ти си просто никой,

дори за мен света да преобърнеш...

Не можеш ли без мене, мили? Свиквай!

Защото няма начин да ме върнеш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....