27 oct 2010, 13:45

От вас има хиляди

1.1K 0 1

Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
Едва ли някой друг може
да се раздаде така докрай
и после да не се тревожи
дали след творбата има рай.
Нека се опитва той, милият,
страдащ, плачещ, уморен...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен".

Приказка ли е, вълшебна,
че успявам с малко думи
от душата, уж непотребна,
да достигам до ума ви?
И вместо врели-некипели,
философия и кофти проза,
те - творците неумели,
все искат да изтормозят
и дори послания са скрили,
все създали са ПРОБЛЕМ...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен".

Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
А лудите поети и поетеси -
ама че изгубено време...
Те се провалят като себе си,
а аз все печеля като "Мене"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...