27.10.2010 г., 13:45

От вас има хиляди

1.1K 0 1

Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
Едва ли някой друг може
да се раздаде така докрай
и после да не се тревожи
дали след творбата има рай.
Нека се опитва той, милият,
страдащ, плачещ, уморен...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен".

Приказка ли е, вълшебна,
че успявам с малко думи
от душата, уж непотребна,
да достигам до ума ви?
И вместо врели-некипели,
философия и кофти проза,
те - творците неумели,
все искат да изтормозят
и дори послания са скрили,
все създали са ПРОБЛЕМ...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен".

Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
А лудите поети и поетеси -
ама че изгубено време...
Те се провалят като себе си,
а аз все печеля като "Мене"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...