Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
Едва ли някой друг може
да се раздаде така докрай
и после да не се тревожи
дали след творбата има рай.
Нека се опитва той, милият,
страдащ, плачещ, уморен...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен".

Приказка ли е, вълшебна,
че успявам с малко думи
от душата, уж непотребна,
да достигам до ума ви?
И вместо врели-некипели,
философия и кофти проза,
те - творците неумели,
все искат да изтормозят
и дори послания са скрили,
все създали са ПРОБЛЕМ...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен".

Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
А лудите поети и поетеси -
ама че изгубено време...
Те се провалят като себе си,
а аз все печеля като "Мене"...