От врата на врата

Двадесет и двама търсят гола,
а измежду тях
блудницата лута се сама;
няма как -
на поляната зелена
само е една.
Ту при тоя, ту при оня,
все подритвана е тя;
всички нея гонят'
че пък - зейне ли врата -
става страшно,
бързат бясно,
време няма и едва
тука спира;
миг почивка,
лумват тягостно сърца.
Чу се глас
и на пас
къс я хванаха сега;
стоп, засилка,
спри, носилка,
някой е в беда,
че във общата борба
сблъсък станал на бедра.
Вън от строя,
махат тоя,
дето е пострадал,
в боя лошо паднал;
продължават,
хич не бавят и сега
всеки мисли "тя е моя";
но не среща ги покоя...
Опа, давай, ха така -
между нечии крака
някак си се озова
и премина,
миг не стигна
да я спрат,
но един със поглед зорък
я издебна най-отпред
и с умения и ловкост
смело я пое...
Финт и удар,
нейде в хола възглас чу се
някой е намерил гола:
единадесет напускат.