Jul 4, 2016, 11:17 AM

От врата на врата

623 0 0

Двадесет и двама търсят гола,
а измежду тях
блудницата лута се сама;
няма как -
на поляната зелена
само е една.
Ту при тоя, ту при оня,
все подритвана е тя;
всички нея гонят'
че пък - зейне ли врата -
става страшно,
бързат бясно,
време няма и едва
тука спира;
миг почивка,
лумват тягостно сърца.
Чу се глас
и на пас
къс я хванаха сега;
стоп, засилка,
спри, носилка,
някой е в беда,
че във общата борба
сблъсък станал на бедра.
Вън от строя,
махат тоя,
дето е пострадал,
в боя лошо паднал;
продължават,
хич не бавят и сега
всеки мисли "тя е моя";
но не среща ги покоя...
Опа, давай, ха така -
между нечии крака
някак си се озова
и премина,
миг не стигна
да я спрат,
но един със поглед зорък
я издебна най-отпред
и с умения и ловкост
смело я пое...
Финт и удар,
нейде в хола възглас чу се
някой е намерил гола:
единадесет напускат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Футболни страсти :)

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...