ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ

Над Витоша стои небето,

като огромен похлупак,

а Слънчо, както е прието,

жаравата разпръсва пак.

От жега София е уморена,

въздиша тя за Витошкия хлад.

От лятото е сякаш наранена ,

за зимата изпитва глад!

И хората ѝ виждам поразени,

потънали във своя летен ад,

да псуват времето на смени

и да проклина своя град!

През лятото мори ни тази жега;

през зимата трепери ме от студ;

през есента ни хубавото бяга;

през пролетта умората е тук!

Така, че просто- няма угодия!

Нещата ни все не са хас!

Мрънкалници сме – никога не крия

и поводи за жалба дал Бог в нас!

03.05.2016г.