ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак.
От жега София е уморена,
въздиша тя за Витошкия хлад.
От лятото е сякаш наранена ,
за зимата изпитва глад!
И хората ѝ виждам поразени,
потънали във своя летен ад,
да псуват времето на смени ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up