pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
30 oct 2019, 13:30

От ъгъла на живота 

  Poesía » Filosófica
889 5 18

Прашно е, неподредено,

някаква сбирщина страшна.

Вирус върлува из мене,

всяка надеждица плаши.

 

Лейка пробита с чучурче

трудно мечтите полива.

Пищни, зелени и тучни,

само в съня ми са живи.

 

Ъгъл, превърнал се в пристан,

връзва дъха на живота - 

котва, заместила смисъл,

с тежест на път до Голгота.

 

Кацне ли птичка на рамо,

глас от съдбата това е.

Но изтървеш ли я, само

ти си виновен. Да знаеш.

 

Сам си натикал живота

в ъгъл жесток и абсурден.

Свършиш ли всичките квоти,

сенки защо да събуждаш?

 

Лутам се в прашното тъмно

и си подреждам вините.

Моля се тихо да съмне,

но ще ме чуят ли дните?

 

30.10.2019

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че те е докоснало и си харесала!
  • Силно и докосващо! Сърдечни поздрави!
  • Ники, много ти благодаря!
  • Чудесен стих Мери!
    Браво!
  • Пожелавам ти стъпките ти към изгрева да са уверени и бързо да те извеждат към светлината на сбъднатите мечти, Гош!
  • Ако искаме по-бързо да съм е, сами трябва да вървим към изгрева...
    Поздравявам те.
  • Винаги ви се радвам, като ви видя на страничката си, приятели! Награждавате ме с поддържащи ласкави коментари и това е много ценно за мен. Благодаря ви,
    Данаил и Доче!
  • "Ъгъл, превърнал се в пристан,
    връзва дъха на живота "
    Между далече и близо
    се разполага умората...
    И е нелепо и грешно
    пак да повярваме в приказки.
    Мъничко късче от детството
    пази светулките живи...

    Очарована и вдъхновена за пореден път!
  • Прекрасно! Финалът много ми хареса, Мария! Поздрави!
  • Благодаря ви, Стойчо и Юри!
  • Да, сами се наказваме: В ъгъла с лице към стената!
    Хареса ми!
  • Самооценката е лек за душата...
    Важно е,да е вярна!
    Поздравления, Мария за трезвото и сурово отношение към себе си!
  • Не си набрах достатъчно светулки,
    сама не знам как в зимата ще света...
    Яки, това е отговор за теб. Къде се губиш, не съм те виждала отдавна?
    Опитвам се да вярвам на зелените сънища, Краси, мъча се да се отлепя от ъгъла, Марианка.
    Благодаря, че сте тук Хари, Георги и Пепи!
    Хубава вечер на всички! ❤️
  • Хареса ми.
  • Браво, Мария! Въздействащо произведение!
  • Тежко, искрено и красиво. Къде са ти светулките?
  • Тъпи, остри, питагорови...
    животът от ъгли е сборове,
    за туй Рицар е звание
    даващо се по призвание,
    на кръгла маса седят
    само избраните...


    Много хубаво!
  • "Пищни, зелени и тучни,
    само в съня ми са живи."- вярвай на тези сънищата, те са непреходни.
Propuestas
: ??:??