30.10.2019 г., 13:30 ч.

От ъгъла на живота 

  Поезия » Философска
284 5 19

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че те е докоснало и си харесала!
  • Силно и докосващо! Сърдечни поздрави!
  • Ники, много ти благодаря!
  • Чудесен стих Мери!
    Браво!
  • Пожелавам ти стъпките ти към изгрева да са уверени и бързо да те извеждат към светлината на сбъднатите мечти, Гош!
  • Ако искаме по-бързо да съм е, сами трябва да вървим към изгрева...
    Поздравявам те.
  • Винаги ви се радвам, като ви видя на страничката си, приятели! Награждавате ме с поддържащи ласкави коментари и това е много ценно за мен. Благодаря ви,
    Данаил и Доче!
  • "Ъгъл, превърнал се в пристан,
    връзва дъха на живота "
    Между далече и близо
    се разполага умората...
    И е нелепо и грешно
    пак да повярваме в приказки.
    Мъничко късче от детството
    пази светулките живи...

    Очарована и вдъхновена за пореден път!
  • Прекрасно! Финалът много ми хареса, Мария! Поздрави!
  • Благодаря ви, Стойчо и Юри!
  • Да, сами се наказваме: В ъгъла с лице към стената!
    Хареса ми!
  • Самооценката е лек за душата...
    Важно е,да е вярна!
    Поздравления, Мария за трезвото и сурово отношение към себе си!
  • Не си набрах достатъчно светулки,
    сама не знам как в зимата ще света...
    Яки, това е отговор за теб. Къде се губиш, не съм те виждала отдавна?
    Опитвам се да вярвам на зелените сънища, Краси, мъча се да се отлепя от ъгъла, Марианка.
    Благодаря, че сте тук Хари, Георги и Пепи!
    Хубава вечер на всички! ❤️
  • Хареса ми.
  • Браво, Мария! Въздействащо произведение!
  • Тежко, искрено и красиво. Къде са ти светулките?
  • Тъпи, остри, питагорови...
    животът от ъгли е сборове,
    за туй Рицар е звание
    даващо се по призвание,
    на кръгла маса седят
    само избраните...


    Много хубаво!
  • "Пищни, зелени и тучни,
    само в съня ми са живи."- вярвай на тези сънищата, те са непреходни.
  • В кой ъгъл сме набутани до някъде зависи от нас, а най-важното е душата да е на светло.
    Много ми хареса този стих, Мария.
Предложения
: ??:??