От ъгъла на живота
Прашно е, неподредено,
някаква сбирщина страшна.
Вирус върлува из мене,
всяка надеждица плаши.
Лейка пробита с чучурче
трудно мечтите полива.
Пищни, зелени и тучни,
само в съня ми са живи.
Ъгъл, превърнал се в пристан,
връзва дъха на живота -
котва, заместила смисъл,
с тежест на път до Голгота.
Кацне ли птичка на рамо,
глас от съдбата това е.
Но изтървеш ли я, само
ти си виновен. Да знаеш.
Сам си натикал живота
в ъгъл жесток и абсурден.
Свършиш ли всичките квоти,
сенки защо да събуждаш?
Лутам се в прашното тъмно
и си подреждам вините.
Моля се тихо да съмне,
но ще ме чуят ли дните?
30.10.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
