Отблизо.
Така съм се научил - да смълчавам.
Че иначе болят, като куршуми
във рани безлюбовни до забрава
на голи обещания от думи...
И моето сърце не е смирено.
Умирало е знаеш ли? От мъка.
Тупти за пулс със някой споделен,
а вечно го обричат на разлъка...
Но нищо! Ти пристигай призори.
Луната си отиде. Ето, влизай!
Живея цял живот сред тишини.
Сега ми се мълчи на дъх. Отблизо.
Стихопат.
Danny Diester
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
