Отблизо.
Така съм се научил - да смълчавам.
Че иначе болят, като куршуми
във рани безлюбовни до забрава
на голи обещания от думи...
И моето сърце не е смирено.
Умирало е знаеш ли? От мъка.
Тупти за пулс със някой споделен,
а вечно го обричат на разлъка...
Но нищо! Ти пристигай призори.
Луната си отиде. Ето, влизай!
Живея цял живот сред тишини.
Сега ми се мълчи на дъх. Отблизо.
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
