1 jul 2012, 16:38

Отблясъци

  Poesía » Otra
864 0 1

* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*

 

 

Сребърната планина падна в мъглата

и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.

Сребърни кули рути суетата -

изгубих ключа за въпросите в ребуса…

 

Измерението на ведите отвори врати -

тихо, безшумно промъкване в изменения.

Тишината погълна ехото, отрази го,

пресметнах грешно квантите…

 

Изгряващото слънце напасна луната -

единствено за нея, фикция на страстта.

Единствено там, сред срутената планина,

се научих да препускам сама…

 

Изгрява лъчът, а небето зее в очакване -

единствен залез, една светлина,

обречена биде в очакване, за да се скърши…

Аз не направих магията, защото останах сама…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....