1 jul 2012, 16:38

Отблясъци

  Poesía » Otra
856 0 1

* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*

 

 

Сребърната планина падна в мъглата

и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.

Сребърни кули рути суетата -

изгубих ключа за въпросите в ребуса…

 

Измерението на ведите отвори врати -

тихо, безшумно промъкване в изменения.

Тишината погълна ехото, отрази го,

пресметнах грешно квантите…

 

Изгряващото слънце напасна луната -

единствено за нея, фикция на страстта.

Единствено там, сред срутената планина,

се научих да препускам сама…

 

Изгрява лъчът, а небето зее в очакване -

единствен залез, една светлина,

обречена биде в очакване, за да се скърши…

Аз не направих магията, защото останах сама…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...