* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*

Сребърната планина падна в мъглата

и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.

Сребърни кули рути суетата -

изгубих ключа за въпросите в ребуса…

Измерението на ведите отвори врати -

тихо, безшумно промъкване в изменения.

Тишината погълна ехото, отрази го,

пресметнах грешно квантите…

Изгряващото слънце напасна луната -

единствено за нея, фикция на страстта.

Единствено там, сред срутената планина,

се научих да препускам сама…

Изгрява лъчът, а небето зее в очакване -

единствен залез, една светлина,

обречена биде в очакване, за да се скърши…

Аз не направих магията, защото останах сама…