11 mar 2011, 20:21

Отблъснато докосване

1.3K 0 6

                                  Когато си се докосвал до мен, то е било, за да ме

                                  отблъснеш...

 


Без теб този свят не е моят,

без мен ти е топло и леко.

С очите ми плаче прибоят,

с ръцете ти ме блъска морето.


       Над теб се разтваря вселена,

       над мен падат ядни огньове.

       Под моя прозорец спи демон,

       под твоя има вечни мостове.


Пред теб се стелят килими,

пред мен само пътища прашни.

Зад моите очи боли силно,

зад теб е всичко грозно и страшно.


       До теб спира облаче щастие,

       до мен облак сива мъгла.

       От мен изтича безвестие,

       от теб струи светлина.


В теб се вселява духът ми,

в мен вече всичко е празно.

Вън моята обич ще мръзне -

"Вън!" - от себе си ме гониш... напразно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...