Отблъснато докосване
Когато си се докосвал до мен, то е било, за да ме
отблъснеш...
Без теб този свят не е моят,
без мен ти е топло и леко.
С очите ми плаче прибоят,
с ръцете ти ме блъска морето.
Над теб се разтваря вселена,
над мен падат ядни огньове.
Под моя прозорец спи демон,
под твоя има вечни мостове.
Пред теб се стелят килими,
пред мен само пътища прашни.
Зад моите очи боли силно,
зад теб е всичко грозно и страшно.
До теб спира облаче щастие,
до мен облак сива мъгла.
От мен изтича безвестие,
от теб струи светлина.
В теб се вселява духът ми,
в мен вече всичко е празно.
Вън моята обич ще мръзне -
"Вън!" - от себе си ме гониш... напразно.
© Славяна All rights reserved.
