Отбрулен лист

Като отбрулен лист –

бездомен и самотен,

Човекът се изгубва

в есента…

Той търси изход

в лабиринта доживотен,

със помощта на

свойта самота…

Като отбрулен лист,

от вятъра подгонен,

Човекът преминава,

през света

и като звяр,

във тъмното подгонен,

се лута във безпътицата

на нощта…

Като с отбрулен лист,

от есенната буря,

играе си съдбата зла

със нас!

Помията си,

върху нас изтуря

и ни напомня тя

за Свойта власт!...

Като отбрулен лист,

като дърво без корен,

Човекът се промушва

през света…

В Затвора на живота

е затворен!...

И не дочаква свойта

Свобода!...