ОТЧАЯН ХОД
Вятър щур -
маскиран в нежно синьо,
хлапашки-дръзновено
ме докосва.
Омайва ме -
със глътка тежко вино,
в което гаснат
болните въпроси.
Мълчанието жари...
Огнен белег
вещае сън-безсъници -
в лилаво.
Отчаян ход -
от зимната постеля
прегръщам го.
И тръгваме -
направо.
© Донка Василева Todos los derechos reservados