May 19, 2015, 9:09 PM

Отчаян ход 

  Poetry
462 0 2

ОТЧАЯН ХОД

Вятър щур -

маскиран в нежно синьо,

хлапашки-дръзновено

ме докосва.

Омайва ме -

със глътка тежко вино,

в което гаснат

болните въпроси.

Мълчанието жари...

Огнен белег

вещае сън-безсъници -

в лилаво.

Отчаян ход -

от зимната постеля

прегръщам го.

И тръгваме -

направо.

 

© Донка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??