19.05.2015 г., 21:09 ч.

Отчаян ход 

  Поезия
464 0 2

ОТЧАЯН ХОД

Вятър щур -

маскиран в нежно синьо,

хлапашки-дръзновено

ме докосва.

Омайва ме -

със глътка тежко вино,

в което гаснат

болните въпроси.

Мълчанието жари...

Огнен белег

вещае сън-безсъници -

в лилаво.

Отчаян ход -

от зимната постеля

прегръщам го.

И тръгваме -

направо.

 

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??