Мога като ученичка да се влюбя
и разсъдъка си да загубя.
Ала не се получава,
все още като птичка летя.

Нещо в сърцето заседна,
и в гърлото дори.
Срещам и мъже добри,
но пустото сърце не тупти.

Онзи дето чакам не е върху кон,
не е певец,
не е като цар Соломон,
не е окичен с венец,
не е приказен герой
разказвана легенда от век на век.
Той просто ще е мой човек.

Той ще ме чувства,
с мен ще бушува.
Като морска вълна ще ме залее.
Ще се усмихне и като слънце в мен ще изгрее.
Като вятър ще се заиграе
 в косите
и дълбоко ще погледне в очите.
И като буря бясна
с гръм и трясък,
без страх и с мисъл ясна
ще изрече думи силни.
Някакви вечни думи.
После и ехо ще последва.
А аз ще позволя на този човек
да ме следва!