12.03.2014 г., 22:31

Отчаяна надежда

686 0 0

Мога като ученичка да се влюбя
и разсъдъка си да загубя.
Ала не се получава,
все още като птичка летя.

Нещо в сърцето заседна,
и в гърлото дори.
Срещам и мъже добри,
но пустото сърце не тупти.

Онзи дето чакам не е върху кон,
не е певец,
не е като цар Соломон,
не е окичен с венец,
не е приказен герой
разказвана легенда от век на век.
Той просто ще е мой човек.

Той ще ме чувства,
с мен ще бушува.
Като морска вълна ще ме залее.
Ще се усмихне и като слънце в мен ще изгрее.
Като вятър ще се заиграе
 в косите
и дълбоко ще погледне в очите.
И като буря бясна
с гръм и трясък,
без страх и с мисъл ясна
ще изрече думи силни.
Някакви вечни думи.
После и ехо ще последва.
А аз ще позволя на този човек
да ме следва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...