margi (Маргаритка Харизанова) margi (Маргаритка Харизанова)
122
22 mar 2005, 19:18

ОТЧАЯНИЕ

  Poesía
1.5K 0 4

Седя като в тъмна стая,

седя на остров сред вълни,

седя в пустиня, само жега,

седя сред ледени стени.

Вратата мога да отворя.

Ще плувам, ако трябва дни...

За кладенец в пустинята ще ровя,

с любов ще стопля ледените стени.

Но нямам вяра, нещо не достига

и думи няма за това,

не можеш да задържаш някой със сила,

не можеш да обичаш в страх.

Не може с чувствата да спекулираш,

не може в настоящето със грях,

не може бъдещето ми да контролираш,

изпаднах в отчаяние и крах.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0