margi (Маргаритка Харизанова)
122 282
Mar 22, 2005, 7:18 PM

ОТЧАЯНИЕ 

  Poetry
1132 0 4

Седя като в тъмна стая,

седя на остров сред вълни,

седя в пустиня, само жега,

седя сред ледени стени.

Вратата мога да отворя.

Ще плувам, ако трябва дни...

За кладенец в пустинята ще ровя,

с любов ще стопля ледените стени.

Но нямам вяра, нещо не достига

и думи няма за това,

не можеш да задържаш някой със сила,

не можеш да обичаш в страх.

Не може с чувствата да спекулираш,

не може в настоящето със грях,

не може бъдещето ми да контролираш,

изпаднах в отчаяние и крах.

 

 

 

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??