ОТЧАЯНИЕ
Седя като в тъмна стая,
седя на остров сред вълни,
седя в пустиня, само жега,
седя сред ледени стени.
Вратата мога да отворя.
Ще плувам, ако трябва дни...
За кладенец в пустинята ще ровя,
с любов ще стопля ледените стени.
Но нямам вяра, нещо не достига
и думи няма за това,
не можеш да задържаш някой със сила,
не можеш да обичаш в страх.
Не може с чувствата да спекулираш,
не може в настоящето със грях,
не може бъдещето ми да контролираш,
изпаднах в отчаяние и крах.
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
