22 мар. 2005 г., 19:18

ОТЧАЯНИЕ 

  Поэзия
1186 0 4
Седя като в тъмна стая,
седя на остров сред вълни,
седя в пустиня, само жега,
седя сред ледени стени.
Вратата мога да отворя.
Ще плувам, ако трябва дни...
За кладенец в пустинята ще ровя,
с любов ще стопля ледените стени.
Но нямам вяра, нещо не достига
и думи няма за това,
не можеш да задържаш някой със сила,
не можеш да обичаш в страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Предложения
: ??:??