Oтчаяние
Да плача вече аз не мога,
сълзите ми се сляха нейде със прахта,
загубих аз мечтите си и не мога
назад времето да залича.
Искам да се смея, а не мога,
усмивката увяхва на моето лице
и след всяка нова тревога
умира част от моето сърце.
Искам да обичам, а не мога.
И не ще успея може би.
Бих искала да забравя всичко, а не мога.
И за това са мрачни моите дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Мотовили Todos los derechos reservados
