4.10.2007 г., 10:40 ч.

Oтчаяние 

  Поезия » Друга
889 0 8
 

Да плача вече аз не мога,

сълзите ми се сляха нейде със прахта,

загубих аз мечтите си  и не мога

назад времето да залича.


Искам да се смея, а не  мога,

усмивката увяхва на моето лице

и след всяка нова тревога

умира част от моето сърце.


Искам да обичам, а не мога.

И не ще успея може би.

Бих искала да забравя всичко, а не мога.

И за това са мрачни моите дни.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??