Да плача вече аз не мога,
сълзите ми се сляха нейде със прахта,
загубих аз мечтите си и не мога
назад времето да залича.
Искам да се смея, а не мога,
усмивката увяхва на моето лице
и след всяка нова тревога
умира част от моето сърце.
Искам да обичам, а не мога.
И не ще успея може би.
Бих искала да забравя всичко, а не мога.
И за това са мрачни моите дни.
© Вили Мотовили All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
