13 ago 2005, 14:51

Отчаяние

  Poesía
1.2K 0 2

Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.

И мислехме,че нама да се свършат тези дни.

Че по-голямо щастие никой не може да намери.

До вчера,но уви днес не е така.

А бяхме неразделни с теб до скоро.

Живяхме тъй прекрасно всеки миг

Не страдахме,не чувствахме умора.

А днес нямаш сили и за вик.

И нито грижа,нито някакво лекарство,

и нито дори и любовта

успяха да те задържат в моето царство.

Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовните мъки раждат под перото на писателя красиви творби...
  • Това ми хареса наистина много,но не смъртта е причина за края на една любов!Сигурна съм Поздравления от мен 6-ца

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...