13 авг. 2005 г., 14:51

Отчаяние

1.2K 0 2

Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.

И мислехме,че нама да се свършат тези дни.

Че по-голямо щастие никой не може да намери.

До вчера,но уви днес не е така.

А бяхме неразделни с теб до скоро.

Живяхме тъй прекрасно всеки миг

Не страдахме,не чувствахме умора.

А днес нямаш сили и за вик.

И нито грижа,нито някакво лекарство,

и нито дори и любовта

успяха да те задържат в моето царство.

Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовните мъки раждат под перото на писателя красиви творби...
  • Това ми хареса наистина много,но не смъртта е причина за края на една любов!Сигурна съм Поздравления от мен 6-ца

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...