13 авг. 2005 г., 14:51

Отчаяние

1.2K 0 2

Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.

И мислехме,че нама да се свършат тези дни.

Че по-голямо щастие никой не може да намери.

До вчера,но уви днес не е така.

А бяхме неразделни с теб до скоро.

Живяхме тъй прекрасно всеки миг

Не страдахме,не чувствахме умора.

А днес нямаш сили и за вик.

И нито грижа,нито някакво лекарство,

и нито дори и любовта

успяха да те задържат в моето царство.

Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовните мъки раждат под перото на писателя красиви творби...
  • Това ми хареса наистина много,но не смъртта е причина за края на една любов!Сигурна съм Поздравления от мен 6-ца

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....