13 авг. 2005 г., 14:51

Отчаяние 

  Поэзия
855 0 2

Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.

И мислехме,че нама да се свършат тези дни.

Че по-голямо щастие никой не може да намери.

До вчера,но уви днес не е така.

А бяхме неразделни с теб до скоро.

Живяхме тъй прекрасно всеки миг

Не страдахме,не чувствахме умора.

А днес нямаш сили и за вик.

И нито грижа,нито някакво лекарство,

и нито дори и любовта

успяха да те задържат в моето царство.

Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.

 

© Алекс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любовните мъки раждат под перото на писателя красиви творби...
  • Това ми хареса наистина много,но не смъртта е причина за края на една любов!Сигурна съм Поздравления от мен 6-ца
Предложения
: ??:??