Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.
И мислехме,че нама да се свършат тези дни.
Че по-голямо щастие никой не може да намери.
До вчера,но уви днес не е така.
А бяхме неразделни с теб до скоро.
Живяхме тъй прекрасно всеки миг
Не страдахме,не чувствахме умора.
А днес нямаш сили и за вик.
И нито грижа,нито някакво лекарство,
и нито дори и любовта
успяха да те задържат в моето царство.
Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.
© Алекс All rights reserved.
Поздравления от мен 6-ца argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
