13.08.2005 г., 14:51

Отчаяние

1.2K 0 2

Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.

И мислехме,че нама да се свършат тези дни.

Че по-голямо щастие никой не може да намери.

До вчера,но уви днес не е така.

А бяхме неразделни с теб до скоро.

Живяхме тъй прекрасно всеки миг

Не страдахме,не чувствахме умора.

А днес нямаш сили и за вик.

И нито грижа,нито някакво лекарство,

и нито дори и любовта

успяха да те задържат в моето царство.

Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовните мъки раждат под перото на писателя красиви творби...
  • Това ми хареса наистина много,но не смъртта е причина за края на една любов!Сигурна съм Поздравления от мен 6-ца

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...