taniora (Таня Николаева)
7 8
10 nov 2009, 17:26

Отчаяние 

  Poesía » De amor
741 0 3

 

Тежи... На гръд ми като камък

полегнала е черна мъка

и с своя адски, пъклен пламък

гори ме черната разлъка.

 

Във гърло буца е застала,

притиснала е струни гласни,

душа кърви във рани цяла,

а на сърце ми студ е властник.

 

Очите ясни днес тъмнеят

от черни мисли помрачени,

а силите последни тлеят

във тялото ми изтощено.

 

Аз губя го... Умирам бавно,

разяждана от мъка тежка.

Но знам - сама съм си виновна.

Аз сторих съдбоносна грешка.

© Таня Николаева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??