Отчаяние
Тежи... На гръд ми като камък
полегнала е черна мъка
и с своя адски, пъклен пламък
гори ме черната разлъка.
Във гърло буца е застала,
притиснала е струни гласни,
душа кърви във рани цяла,
а на сърце ми студ е властник.
Очите ясни днес тъмнеят
от черни мисли помрачени,
а силите последни тлеят
във тялото ми изтощено.
Аз губя го... Умирам бавно,
разяждана от мъка тежка.
Но знам - сама съм си виновна.
Аз сторих съдбоносна грешка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Николаева Всички права запазени
