Отивам си с всеки тъжен ден,
отиват си и чувствата в мен...
Умората е толкова голяма, безразлична,
болката е празна, нетипична...
Думи - нямам сили да изричам,
нито мразя, нито плача и обичам...
Живея, виждам, но не чувам,
не умея да се смея, не рискувам...
Смехът - забравен чар,
от огъня в сърцето е останал само жар...
Издигна ли се - падам по-дълбоко,
съдбата с мен отнася се жестоко...
© Полина Иванова Todos los derechos reservados