Отчаяние

Отивам си с всеки тъжен ден,

отиват си и чувствата в мен...

Умората е толкова голяма, безразлична,

болката е празна, нетипична...

Думи - нямам сили да изричам,

нито мразя, нито плача и обичам...

Живея, виждам, но не чувам,

не умея да се смея, не рискувам...

Смехът - забравен чар,

от огъня в сърцето е останал само жар...

Издигна ли се - падам по-дълбоко,

съдбата с мен отнася се жестоко...