19 февр. 2012 г., 13:25

Отчаяние 

  Поэзия » Другая
288 0 0

Отивам си с всеки тъжен ден,

отиват си и чувствата в мен...

Умората е толкова голяма, безразлична,

болката е празна, нетипична...

 

Думи - нямам сили да изричам,

нито мразя, нито плача и обичам...

Живея, виждам, но не чувам,

не умея да се смея, не рискувам...

 

Смехът - забравен чар,

от огъня в сърцето е останал само жар...

Издигна ли се - падам по-дълбоко,

съдбата с мен отнася се жестоко...

© Полина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??