26 nov 2008, 11:04

Отчаяние

Poesía

947 0 2

                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
съчки ще събирам
                                      в студената гора,
за да притурям топлина
на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
Макар да се превърна
                                             пак във клада,
върху която сама да се изпепеля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tomad (Тома Кашмирски)

ее, това не е отчаяние, а внезапно откриване на смисъла на съществуването, по моему.

2008-11-26T16:55:10+02:00
despod (Гергана)

Много ми хареса! Поздрави!

2008-11-26T14:56:16+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0